|
 Във
времената на преход България разгърна много и различни
свои лица, приоритети и насоки. Всички области на
обществено-политическия живот претърпяха промени. За
съжаление не всички промени бяха за добро. В
постидеалистическата летаргия се появиха сдвоените
образи на явленията Добро и Зло. Заедно с богатството
дойде бедността, заедно с прагматизма възникна и
крайната меркантилност, заедно със свободата дойдоха и
перфидните форми на робия, заедно с искреността и
спонтанността избуяха и се доразвиха кариеризмът,
лицемерието, лакейството и ласкателството във всички
техни измерения. Стойностите и ценностите на новото
общество на пръв поглед също са нови, което не означава
винаги по-добри. Въпреки това днес ние работим по-добре,
повече и по-качествено, което ни дава самочувстеие и
увереност за бъдещето в семейството на Европа.
В тази сложна палитра от динамично
променящи се обстоятелства психиатрите не останаха
интактни и също претърпяха своите промени.
На първо място се промени достъпът до
научна информация. Вече всеки има възможност да получи
достатъчно по обем и количество научна информация по
интересуващите го проблеми. Дали обаче качеството е
достатъчно? Дали представяните в безкрайни количества
данни извисяват или изкривяват знанията и представите на
професионалистите? Дали научната общност е на достатъчно
равнище за да може да преведе на обективен, ясен и
коректен език новостите, без да „акцентира” съзнателно
или неосъзнато върху несъществени детайли, загърбвайки
важните неща?
На второ място, психиатрите имат
несравнимо по-големи възможности за участие в световни
научни форуми, за контакти с колеги от европейски и
други страни. Но заедно с това се появи и паразитиращият
научен туризъм, посещения на известни и атрактивни
дестинации, без необходимата заинтересованост от
научната програма и ламтеж към все повече и повече
екскурзии.
На трето място, чрез интернет и
електронна поща се появи възможността за развитие и
комуникация в национален, европейски и световен мащаб.
Но колцина са колегите, които го ползват? Колко са
посещенията на българи в интернет страниците на СПА и
БПА? Колко са участниците в дискусиите на същата
страница?
Освен това, психиатрите имат несравнимо
повече възможности за преки контакти помежду си в
страната. Това безспорно даде възможност за пълноценен
обмен на информация и реализиране на програми, които в
миналото бяха немислими.
Неоспорим факт е развитието на
професионалистите в нови форми на обслужване. Появата на
амбулаторни специализирани медицински практики е
явление, което разширява обхвата на услугите и ги
предоставя все по-близо до потребителя, като
едновременно с това реинтегрира териториално и
функционално психиатричната помощ с всички останали
видове медицински специалности. Утвърждаването на две
профилни специалности – детска и съдебна психиатрия също
разширява хоризонтите на психиатрията. С надежда
очакваме и други професионални области в психиатрията да
намерят своите нови територии. Основните сред тях са
наркологията, психотерапията, когнитивните науки и
невронауките.
Не всички перспективи в нашата професия
са повод за радост. Безпаричието и бедността на тези,
които от началото на кариерата си се посвещават на
психиатрията демотивират в огромна степен младите лекари
да се усъвършенстват. Във всекидневието се наблюдават
редица проблеми, които са свързани не само с
безпаричието. Дори относително добре печелещите
психиатри се разкъсват от противоречията на системата.
Работата с недъгавите национални институции и техните
чиновници, облечени във власт налага условия на
постоянен дистрес, напрежение и несигурност у всеки от
нас. Дирижирана или спонтанна, непрестанната смяна на
правилата изчерпва до край силите на лекарите, посветили
своя труд на болните, слаби и безпомощни хора.
Българската психиатрична асоциация, като
сдружение с идеална цел е длъжна да посвети своите
усилия на основните значими направления на
професионалната общност:
-
поддържане високото ниво на
професионализъм чрез висококачествено студентско,
специализирано и непрекъснато обучение;
-
поддържане на съвременните стандарти на
работа в психиатрията;
-
усъвършенстване и поддържане нивото на
етичните стандарти на професията;
-
отстояване интересите на психиатрите на
национално и наднационално равнище;
-
обединяване усилията на всички
неправителствени сдружения, работещи в областта на
психиатрията;
-
обединение и интеграция на болничните,
диспансерните, извънболничните и университетските
психиатри в единна професионална общност.
И до сега БПА е била активна в тези
насоки. Консенсусът в рамките на колегията и
разумният компромис и са основен път за решаване на
проблемите и противопоставяне на негативните тенденции,
външни за психиатричната наука и практика. БПА няма да
застане зад инициативи, които разделят психиатричната
общност и винаги ще търси разумното споразумение и
съвместяване на интересите в рамките на организацията.
Българската психиатрична асоциация е
еманация на активността и инициативата на всеки отделен
неин член. За нас всеки глас е важен и всяко мнение –
значимо. Участието в градивни дискусии по наболели теми
в интернет страницата или в управителните тела на
асоциацията, писмените предложения от психиатри,
коментарите и критиките допринасят за развитието на
нашата организация.
С влизането в Европейския съюз нашата
психиатрия става реален член от семейството на
психиатрите от Европа. Тази нова ситуация ще даде тласък
за ново и по-добро развитие на професията. Изграждането
на поредица от консенсусни становища в основните области
и последващото утвърждаване на държавен медицински
стандарт “Психиатрия” е добра основа за въвеждане на
европейски правила.
Пожелавам на българските психиатри дейно
участие в делата на нашата организация БПА, крепко
здраве, лично щастие и благополучие, много сили и кураж
в преодоляване на несгодите, мощна креативност в личното
развитие!
Д-р
Петър Маринов
Председател на БПА
|
