Декларация от Мадрид  

През 1977 година Световната психиатрична асоциация утвърди Хавайската декларация, очертаваща ръководните начала на етичната психиатрична практика. Декларацията беше осъвременена по-късно във Виена през 1983 година. Световната психиатрична асоциация още веднъж преразгледа и преоцени някои от тези етични стандарти, за да отрази влиянието на променящите се социални нагласи и новите достижения на медицината върху психиатричната професия. Медицинските професионалисти са изправени пред нови етични дилеми, резултат от все по-сложни медицински интервенции, нови напрежения между лекар и пациент и нови обществени очаквания от лекаря. За психиатърът като медицински специалист решаването на тези дилеми е особено предизвикателно.

Медицината е и лечебно изкуство и наука. Динамичният характер на това съчетание най-добре се отразява в психиатрията -този клон от медицината, който е специализиран в обгрижване и протекция на онези, чиято болест или инвалидност са резултат от психично разстройство или увреда. Макар вада съществуват културни, социални и национални различия, нуждата от етично поведение и постоянно преразглеждане на етичните стандарти е универсална.

Като практикуващ медик психиатърът трябва да осъзнава етичните последици от попрището на лекаря и специфичните етични изисквания на психиатричната специалност. Като член на обществото - да се застъпва за справедливо и равнопоставено лечение на психично болните както и за социална справедливост и равенство за всички. Етичното поведение се основава на личното чувството за отговорност към пациента от страна на психиатъра и преценката му при определяне на коректното и удачно поведение. Външни стандарти и въздействия като кодекса на професионално поведение, науката за етиката или законовите правила сами по себе си няма да гарантират етичното практикуване на медицината.

Психиатрите трябва постоянно да съблюдават границите на взаимоотношението психиатър-пациент, ръководени на първо място от зачитането на пациента и грижата за неговото благополучие и интегритет.

Опирайки се на тези принципи Световната психиатрична асоциация утвърди следните ръководни начала, които да служат като етични стандарти за поведението на психиатрите в целия свят.

1. Психиатрията е медицинска дисциплина посветена да предоставя най-добро лечение за психичните разстройства, рехабилитация на хората страдащи от психични заболявания и утвърждаване на психичното здраве. Психиатрите служат на пациентите като предоставят най-доброто лечение, на което са способни и с което разполагат, в съответствие с общоприетите научни познания и етични принципи. Психиатрите трябва да предприемат терапевтични интервенции, които ограничават в най-малка степен свободата на пациентите и да се съветват за тези области от работата си, в които нямат непосредствен опит. В дейността си психиатрите трябва да познават и проявяват загриженост за равноправното разпределение на здравните ресурси.

2. Психиатърът е длъжен да познава научните достижения в специалността и да предава най-съвременни знания на другите. Психиатрите изследователи следва да се стремят да разширяват границите на науката в психиатрията.

3. Пациентът трябва да се възприема по право като партньор в лечебния процес. Взаимоотношението терапевт-пациент следва да се основава на взаимно доверие и зачитане и да позволява на пациента да взема свободни и информирани решения. Задължение на психиатъра е да предоставя на пациента необходимата и достатъчна информация и да го овластява, за да достига до разумни решения съобразени с неговите лични ценности и предпочитания.

4. Когато поради психично разстройство пациентът е в някаква степен ограничен и/или напълно неспособен да преценява правилно нещата, психиатърът трябва да се консултира със семейството и ако е удачно да търси правен съвет, за да съхрани човешкото достойнство и законните права на пациента. Никакво лечение не бива да се прилага против волята на пациента, освен ако въздържането от лечение не би застрашило живота на пациента и/или околните и ако не е в негов най-добър интерес.

5. Когато от психиатъра се изисква да извърши оценка на дадено лице, негово задължение е да информира и посъветва освидетелствувания за целите на интервенцията, как ще се използват резултатите от нея и какви са възможните й последици. Това е особено важно, когато психиатърът участва като трета страна в ситуацията.

6. Информацията получена по време на терапевтичното взаимоотношение трябва да се пази поверително и да се използва единствено и изключително за целите на подобряване психичното здраве на пациента. На психиатъра е забранено да използва тази информация за лични цели или финансово и академично облагодетелстване. Неспазването на поверителността е допустимо само когато съхраняването на тайната може да доведе до сериозна телесна или психична увреда за пациента или трето лице; при тези обстоятелства, когато е възможно, психиатърът трябва първо да уведоми пациента за действието, което ще бъде предприето.

7. Изследователска работа, която не се извършва в съответствие с каноните на науката е неетична. Изследователската дейност следва да бъде утвърдена от комитети по етика, съставени по подходящ начин. Психиатрите следва да спазват националните и международни правила на поведение при изследователска работа. Само подходящо обучени за тази цел лица трябва да предприемат или ръководят изследването. Тъй като психично болните са особено уязвими, когато са обекти на изследване, трябва да се предприемат извънредни мерки за съхраняване на тяхната автономност, както и на техния душевен и телесен интегритет. Етичните стандарти трябва да се прилагат също при подбор на групи от населението за изследване, при всички видове изследователска работа, включително епидемиологични и социологични проучвания и съвместни изследвания заедно с други дисциплини или няколко изследователски центъра.

*) БПА все още няма изработен свой етичен кодекс, поради което приема за основа на професионалната етика утвърдените принципи и норми, заложени в приетата от СПА през 1996 г. Декларация от Мадрид, която е последното развитие на идеите на Хавайската декларация. Това е израз на непрестанните усилия на БПА да подобри етичните стандарти на нашата професия и постоянно напомняне на дружествата и членовете, че тяхното присъединяване и/или членство в асоциацията предполага съобразяване с общите принципи, изложени в Декларацията, като минимални етични изисквания за упражняване на психиатричната професия.