София, 8 декември 2004 г.

ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РБ
 
ДО
ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
 
ДО
Г-Н СИМЕОН САКСКОБУРГОТСКИ
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РБ
 
ДО
ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
 
ДО
Д-Р АНДРЕЙ КЕХАЙОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЛС
 
ДО
ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
БЪЛГАРИЯ
 
КОПИЕ:
Г-Н СЛАВЧО БОГОЕВ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
 
 
 Уважаеми Господа,
 
 В Държавен вестник брой 106/03.12.2004 г. е публикувана Наредба № 38/ 16.11.2004 г. на Министерството на здравеопазването за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарствата напълно или частично. Приложението към единствения член уточнява Списък на тези заболяванията.
 От психичните заболявания са включени единствено някои форми на Шизофрении (F20.0 параноидна, F20.1 хебефренна, F20.5 резидуална и F20.6 обикновена) и Маниен епизод (F30.0 хипомания, F30.1 мания без психотични симптоми и F30.2 мания с психотични симптоми).
 Естествено, реимбурсирането на лечението на тези групи заболявания е необходимо.
 
 Но в класификацията на психичните заболявания има други много съществени рубрики, които са останали извън обхвата на споменатата наредба, макар че са много честа психична патология.
 Изключени са депресивните, фобийните и тревожните разстройства. Така се дискриминират повече от 90 % от пациентите с психични смущения. (Актуалната болестност на шизофрениите е под 1 %, на маниите - под 0.3 %, на депресиите е около 5 %, на тревожните разстройства е 7–8 %, на деменциите е около 5 %, на соматоформните – неясно; така съотношението включени/невключени заболявания е 12–13 : 1).
 
 Тази наредба е антихуманна и антисоциална. Тя противоречи на Конституцията на РБ, чийто чл. 52. алинея (1) гарантира правото на гражданите на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване. Наредбата неглижира правота на всеки пациент на достъпна и качествена здравна помощ, съгласно чл. 86 алинея (1) на Закона за здравето. Нарушени са и разпоредбите на чл. 145 на същия закон, гарантиращ достъпна и качествена медицинска помощ, грижи и подкрепа на лицата с психични разстройства.
 
 От друга страна, Концепцията за реформа на българската психиатрия, утвърдена от МЗ през май 1998 г., поставя на приоритетно място опазването на човешките права на пациентите. Наредбата нарушава този приоритет.
 В един частен аспект изключването на депресивните разстройства от гарантирано домашно лечение е свързано с непосредствен риск от увеличаване на самоубийствата. Други съществени аспекти са нарастване на явления като социална изолация, безработица, разрушаване на семейства и зачестяване на телесните заболявания от психосоматичния кръг. Не е отчетена и високата степен на инвалидизация при особено честите тревожни разстройства и тяхната соматизация, както и склонността на тези пациенти при несъответно лечение да търсят облекчение на страданието си в алкохола и дрогата.
 
 Национална програма за психично здраве на гражданите на РБ 2001 - 2005 г. определя емоционалните разстройства в България като масови, но непризнати. Изключването на депресивните разстройства от достъпно лекарствено обслужване води до социални загуби и реални вреди, като влошават качеството на човешкия живот. По този начин отново се нарушават човешките и граждански права на пациентите. Основните приоритети на тази програма - да намали заболяемостта и болестността от психични заболявания, да намали смъртността, свързана с психични заболявания, да намали другите неблагоприятни последици от психичните разстройства, са обречени.
 Основните цели на Политиката за психично здраве 2004-2012 г., приета наскоро от МЗ, също ще пропаднат при такава лечебна стратегия, особено запазването и подобряването на психичното здраве на населението, както и спазването на човешките права на потребителите на психиатрични услуги.
 
 
 Уважаеми господа,
 
 Българската психиатрична асоциация, като обществен орган представляващ професионалната психиатрична общност, е силно обезпокоена от провежданата от МЗ здравна политика.
 Наредба № 38 е поредното доказателство за дълбокото несъответствие между приетите от Министерството стратегически документи на психиатричното обслужване и нормативите, формиращи практическото здравеопазване.
 
 Какъв е смисълът и защо биха били диспансеризирани пациентите, уточнени в Списъка на заболяванията, при които лицата над 18 години подлежат на диспансеризация (според Наредба № 39 на МЗ от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията; Приложение № 5 към чл.12, ал.2)? Този списък включва деменция при болестта на Алцхаймер, съдова деменция и деменция при други болести, класифицирани другаде, както и недиферинцирана шизофрения, постшизофренна депресия и резидуална шизофрения, наред с повечето диагностични категории на афективните разстройства - биполярно афективно разстройство, депресивен епизод, фобийни тревожни разстройства, други тревожни разстройства, обсесивно-компулсивно разстройство, дисоциативни /конверзионни/ разстройства, соматоформни разстройства и други невротични разстройства, които не подлежат на реимбурсирано домашно лечение. Визираният в тази Наредба основен принцип на диспансеризацията - продължително лечение и социална адаптация на заболели лица е неприложим, въпреки че те подлежат на активно издирване, динамично наблюдение и диагностика.
 
 Обезпокоени сме и от некомпетентното участие на неизвестен на психиатричната общност “специалист” в областта на психиатричното обслужване, вероятно консултирал създаването на тази Наредба.
 
 От името на цялата психиатрична общност моля за Вашата неотложна намеса за предотвратяване на прилагането на един документ, дълбоко нарушаващ правата на пациентите, страдащи от депресивни и сходни разстройства.
 
 Още повече, очакването на БПА е да се реимбурсират не само лекарствените форми, но и утвърдени нелекарствени методи на лечение (психотерапия и психологична подкрепа), които са неотменна част от терапевтичните интервенции.
 
 БПА е готова да предложи свои специалисти за включване в работни групи при създаването на документи, третиращи психиатричното здравно обслужване.
 
 БПА счита за свой професионален дълг да информира международни здравни институции и да потърси тяхната подкрепа за защита на правата на лицата с психични разстройства.
 
 
 С уважение:
 
 Доц. д-р Вл. Велинов, дм
 Председател на БПА