СТАНОВИЩЕ
на
Софийското психиатрично общество
за старта на здравноосигурителната система
1
Въвеждането на здравно-осигурителната система, въпреки
предварителните усилия, изненада както лекарите, така и пациентите. Системата на
безплатно лечение беше заменена внезапно, без необходимата за това подготовка.
Особено съществени бяха настъпилите промени за голяма част от пациентите с
хронични болести, изискващи постоянно поддържащо лечение. Изведнъж
медикаментозното лечение, което преди беше реимбурсирано 100%, започна да
изисква съществени, а в някои случаи и непосилни разходи.
В самото начало на реформата нуждата от разяснителна
информация с инстуктивен характер беше остра. Този дефицит остава незапълнен и
понастоящем. Една подробна инструкция няколко седмици преди стартиране на касата
щеше да спести много главоболия. Макар че психичното здраве беше обявено от НРД
за един от приоритетите в извънболничната медицинска помощ, напрактика това не
беше подплатено със съответното внимание от страна на касата. По тази причина не
можа да бъде изказано и обосновано становището, че грижите за психично болния
пациент не са по силите на един специалист, независимо от нивото на неговата
компетентност и квалификация, независимо от степента на реимбурсиране на
лекарственото лечение.
Концентрирането само върху тясно медицинския модел за
психичната болест не позволява формулирането и постигането на адекватни цели при
лечението и рехабилитацията на психично болните. Тези цели се обобщават с
понятието ресоциализация. Хроничното боледуване поставя редица психосоциални
проблеми, успешното решаване на които изисква съгласувано взаимодействие на
национално и регионално ниво, и на ниво “психиатричен случай” между
психиатрични, социални, образователни програми, програми по трудова заетост и
жилищна политика и др. Тази е и позицията, залегнала в концепцията за реформа на
българската психиатрия, утвърдена като официален документ на МЗ през 1999 г.
Един психиатър не може да обезпечи удоволетворяването на комплекса от
потребности, произтичащи от факта на продължителното и тежко боледуване. Това е
по силите само на екип от помагащи професионалисти от различни области.
Медикаментозното лечение е само едно условие (предпоставка) за
успешното осъществяване на целите по ресоциализацията. При положение, че самото
базисно условие е трудно осъществимо, не е реалистично да се очаква постигане на
тези цели. Ето защо изказваме становище, че психиатричните пациенти следва да
получат свободен, неограничаван от финансови бариери достъп до адекватно
медикаментозно лечение, съобразно нуждите, определени по правилата на
медицинската професия. На ниво общопрактикуващ лекар - специалист (психиатър),
предписването на адекватно по вид и количество медикаментозно лечение, не би
следвало да бъде трудно осъществима или дори неосъществима дейност, каквото е
понастоящем. С разбирането, че на този етап бремето по обгрижването на тежко
психично болните трябва да се разпредели между държавата (НЗОК), пациента и
неговото близко обкръжение, изказваме становище, че пълното поемане на
лекарственото лечение от касата ще бъде отговорна и справедлива позиция.
Основание за това становище ни дава обстоятелството, че на този етап грижите по
социалната подкрепа и подпомагане на пациентите са оставени почти изцяло на
плещите на техните семейства, а това означава голямо емоционално и финансово
натоварване за членовете на тези семейства.
Освен това планираното съществуване на два източника на
финансиране за психичната болест - частично реимбурсиране на извънболничната
помощ от касата и пълно реимбурсиране на болничната помощ от бюджета, е
предпоставка за формиране на сблъсък на интереси между двете системи. Ако този
дисбаланс не бъде коригиран ще предизвика излишно хоспитализиране на
психиатричните пациенти с цел изписване на безплатни лекарства. Ще има един
постоянен натиск за хоспитализация и прекомерено натоварване на бюджета на
болниците, за сметка на пестене от касата. Тази сигурна тенденция за ненужен
хоспитализъм е в противоречие с основната концепция за реформа в българската
психиатрия - предоставяне на грижи в общността. Освен това тя е икономимчески
неоправдана и ако се допусне ще оскъпи многократно лечението на психиатричните
пациенти.
Ако касата не може да поеме своята част от бремето и да
осигури безплатно медикаментозно лечение за осигурените психиатрични пациенти
(макар и с някакъв разумен лимит), то това бреме следва да се поеме от
държавата. Това се отнася най-вече за тежко психично болните. Така ще се спази
обявеното в закон намерение, че тежко психично болните ще са 100% здравно
осигурени от държавата. Решението за това е диспансеризацията, но то закъснява.
В преходния период, когато извънболничната помощ се финансира от касата, а
преобразуването на извънболничните психиатрични диспансерни служби по ЗЛЗ все
още не е факт, се формира едно празно пространство, в което изпаднаха
психиатричните пациенти. И макар за сега да е намерено временно решение,
изказваме становище, че по никакъв начин не бива да се допуска подобно положение
и при стартиране на диспансеризацията. Ето защо предлагаме работна група от
експерти (включително от Българската психиатрична асоциация), детайлно да
подготви процедурите по диспансеризацията, критериите за диспансеризация, пакета
от грижи за диспансеризираните пациенти, както и механизмите на взаимодействие
между различните служби (психиатрични и непсихиатрични) при обгрижването на тези
пациенти. Тази работна група да подготви поредица от инструктивни материали,
които освен че ще информират лекарите и ще постулират правилата на добрата
практика, могат да послужат за основа на нормативна уредба на диспансерната
дейност (методични указания, инструкции, наредби).
Освен това наблягаме на острата нужда от изготвяне на
инструкция (клинични указания според НРД), отнасяща се до ОПЛ, която да даде
предложения как те да изпълняват психиатричния пакет услуги. Това трябва да
стане от работна група от експерти, тъй като ОПЛ нямат необходимия професионален
опит. Още веднъж подчертаваме, че пакетите за първична и специализирана
психиатрична помощ далеч не покриват сегашния обем, който не се изчерпва само с
медицински дейности. Необходимо е включването и на немедицински служби.
Специалистът психиатър далеч не може да предостави пълно обслужване на психично
болните, още повече, че рязката деинституционализация крие сериозни рискове и
оставен само на специалиста психиатър, психиатричният пациент, довчера обслужван
от тотална институция, е обречен на срив в психосоциалното си функциониране. По
никакъв начин не трябва да се повтаря грешката с внезапност на промяната,
допусната при старта на реформата.
СПО е готово да сътрудничи активно с всички представени
институции за намиране на решения по проблемните области, визирани в текста.
(1) Прието на
открито заседание на Управителния съвет на СПО на 21.08.2000 г. Становището е
изпратено до МЗ, НЗОК, БЛС и БПА
|
