Диспансеризация  

София, 7 март 2005 г.


ДО

Г-Н СЛАВЧО БОГОЕВ
МИНИСТЪР
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

КОПИЕ: ДОЦ. Д-Р А. ЩЕРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

КОПИЕ: Д-Р ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА
ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

КОПИЕ: Д-Р СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ
ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

КОПИЕ: Д-Р ИВ. БУКАРЕВ
ДИРЕКТОР НЗОК

КОПИЕ: Д-Р А. КЕХАЙОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ

Уважаеми Г-н Министър,

След срещите в МЗ и в Парламентарната комисия по здравеопазване относно издадените от МЗ Наредби № № 38, 39 и 40 от 2004 г., УС на БПА оставаме с очакването за продължаване на диалога между МЗ и БПА за усъвършенстване на тези нормативи.
Както бе решено в редовното заседание на Парламентарната комисия по здравеопазване от 2 февруари 2005 г., Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса заедно с д-р Т. Константинова и д-р Св. Белчилов и специалистите по психиатрични заболявания следва да направят разисквания по отношение на промени в Наредбата за диспансеризация на психично болните, с оглед решаване на този проблем, със срок до един месец.
УС на БПА организира и проведе среща на представители на диспансерните структури и е готов да предложи идеи за усъвършенстване на диспансерното психиатрично обслужване и на нормативите, които го регламентират.

С уважение:
Доц. д-р Вл. Велинов, дм
Председател УС на БПА
 

ДО
Г-Н СЛАВЧО БОГОЕВ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


КОПИЕ:

ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Д-Р АНДРЕЙ КЕХАЙОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЛС

Д-Р ИВАН БУКАРЕВ
ДИРЕКТОР НА НЗОК



СТАНОВИЩЕ
на УС на БПА по Наредба № 39/2004 г. на МЗ за профилактичните прегледи и диспансеризацията


Уважаеми Г-н Министър,

Управителният Съвет на Българската Психиатрична Асоциация проучи внимателно Наредбата. Тя формулира ясно същността на диспансеризацията (Диспансеризацията е метод за активно издирване, динамично наблюдение, диагностика, продължително лечение и социална адаптация на заболели лица), фиксира възможността всички лечебни заведения могат да извършват такава дейност (Диспансеризацията се провежда от лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ и диспансерите), задължава специалистите да работят според медицинските стандарти и добрата медицинска практика, определя минималната продължителност на дейностите, уточнява пациентите от кои диагностични рубрики подлежат на диспансеризация и разпорежда начина на отчитане.

В приложение № 5 са включени значителна част от психичните заболявания, но остава неясно по какъв принцип са изключени от диспансеризация диагностичните рубрики F 04 (Органичен амнестичен синдром, непредизвикан от алкохол и други психоактивни вещества), F 05 (Делир) и F 06 (Други психични разстройства, дължащи се на мозъчна увреда и дисфункция и на телесно заболяване). Тези заболявания не са по-леки или с по-благоприятно развитие от останалите органични психични разстройства.
Необяснимо е също изключването от диспансеризация на цялата рубрика F 10 - F 19 (Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества), за които заболявания може да се провеждат особено полезни диспансерни дейности.
От рубриката Шизофрения не е включена кататонната форма (F 20.2), която наистина не е честа, но може да прогресира в хронично протичане, налагащо диспансеризация.
От афективните разстройства също по неразбираеми за психиатъра причини са отпаднали рубриките F 33 (Рекурентно депресивно разстройство) и F 34 (Персистиращи разстройства на настроението).
От Невротичните, свързани със стрес и соматоформни разстройства не са включени заболяванията от рубрика F 43 (Реакциите на тежък стрес и разстройствата в адаптацията), които от своя страна често рецидивират и диспансерното обслужване е неизбежно, особено при инвалидизиращите нива на боледуване.
Изключването на цели рубрики като F 60 - F 69 (Разстройства на личността и поведението в зряла възраст) и F 70 - F 79 (Умствена изостаналост) отново повдига въпроса какви са били принципите на включване/изключване на заболяванията в диспансерните групи, след като и пациентите с личностови разстройства, и умствено изостаналите са обекти на продължително обслужване. Нека бъде припомнено, че диспансеризацията е метод за активно издирване, динамично наблюдение, диагностика, продължително лечение и социална адаптация на заболели лица.

Най-неразбираемо е съдържанието на Приложение № 7, в което изобщо не фигурира никакво психично заболяване, за дейностите по диспансеризацията на което Националната здравноосигурителна каса да заплаща.

Какво означава това?
Че пациентите с психични разстройства имат право на диспансеризация и психиатрите могат да ги диспансеризират, но
Че психиатрите следва да извършват тази дейност безплатно, водени от хуманизма си и моралния дълг към пациента?
Или че само психиатричните болници и диспансери ще извършват диспансеризацията на тези пациенти, предвид начина на финансирането на такава дейност?
Но дали е предвидено евентуално увеличаване на нивата на финансирането им за допълнителната диспансерна дейност?

Психиатрите, работещи извън психиатричните болници и диспансери са една голяма група професионалисти и с отпадането на възможността за заплащане от НЗОК на диспансерните дейности се унищожава значителен обем от работата им.
Това е дълбоко нормативно неглижиране на професионалната им роля, на професионалната им компетентност и директно уврежда качеството им на живот. Те вече са инвестирали средства и усилия в изграждането и разработването на индивидуални и групови специализирани психиатрични практики, на основата на досегашната нормативна база, чиято рязка и тотална промяна им дължи не само сериозно обоснована мотивировка, но и компенсации от финансов и организационен характер. В противен случай те се оказват подведени и излъгани от най-високи административни нива.

Освен това пациентите извън големите населени места вече са имали шанса да ползват услугите на тези специализирани практики в близост до своето местоживеене. Предвид разстоянията и заплащането на пътни разноски (психиатричните пациенти обикновено изпадат в ниските социални слоеве), предвид времето за пътуване и особено поради болестно променената активност, достъпът на пациентите и близките им до специализирана психиатрична помощ се затруднява, ограничава или анулира. Те също се оказват подведени и измамени, с рязка и немотивирана, но императивна необходимост за промяна на вече изградени терапевтични взаимоотношения.

От името на членовете на БПА, от името на психиатрите в страната и в полза на пълноценното обслужване на пациентите, моля Наредба № 39 да бъде променена в описаните области:
– като се разшири обема на психични заболявания, подлежащи на диспансеризация и
– като извънболничното диспансерно обслужване се заплаща от НЗОК както всяка извънболнична медицинска помощ на специалистите от извънболничните психиатрични лечебни заведения и както в останалите диагностични рубрики съгласно Приложение № 7.

Ако тази промяна не се осъществи, с този нормативен документ (както и с Наредбите 38/204 г. за домашното лечение) ще се регламентира на най-високо държавно ниво дискриминацията и на психиатричните пациенти, и на специалистите психиатри.

Би могло да се отбележи мимоходом, че в Наредбата са употребени термини, които нямат приложение в психиатричната книжнина и речник (“конверсионни” би следвало да се промени на конверзионни; “обикновена” шизофрения всъщност се нарича проста шизофрения).

БПА е готова да предложи свои специалисти, заедно с Колегиум Частна психиатрия и ръководителите на психиатрични катедри от страната, за включване в работни групи при създаването на документи, третиращи психиатричното здравно обслужване.


С уважение:

Доц. д-р Вл. Велинов, дм
Председател на БПА

София, 9 декември 2004 г.
 

Изх.№ 002/ 16.01.2004 г.

ДО                                    

Д-р П. САЛЧЕВ

ЗАМ. МИНИСТЪР

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

СТАНОВИЩЕ

НА  УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА ПСИХИАТРИЧНА АСОЦИАЦИЯ

Уважаеми Д-р Салчев,

В Управителния съвет на Българска психиатрична асоциация постъпиха тревожни сигнали от Психиатричните диспансери в страната относно актуалното функциониране и перспективите за развитие на диспансерите у нас. Въпросите се отнасят до нормативната регламентация, собствеността, взаимоотношенията с лекарите от общата практика, другите специалисти и психиатрични служби, финансирането и др.  Обсъждането на подадените сигнали и мнения доведе до становището, че проблемите са от изключителна важност и създават сериозна загриженост за адекватното задоволяване на потребностите на психично болните и качеството на тяхното обслужване. Необходими са спешни мерки, които да дадат възможност да бъдат подобрени качеството и ефективността на работата на диспансерите в цялостния контекст на психичното здраве като приоритет на здравната политика.

            Основавайки се на гореизложеното, Управителният съвет на БПА предлага Министерството на здравеопазването да сформира работна група, която да оцени потребностите, да определи мерките за подобряване на дейността и да набележи перспективите за развитие на психиатричните диспансери.

            Предвид комплексността на проблемите предлагаме работната група да бъде мултидисциплинарна и в нея да вземат участие както психиатри, компетентни в съответната област, така и специалисти в областта на организацията и икономиката на здравеопазването, юрист, а също и представители на основните институции – Министерство на здравеопазването, Национална здравноосигурителна каса, Български лекарски съюз, Дирекции “Здравеопазване” към общините.

            Управителният съвет на Българската психиатрична асоциация предлага като представители на психиатричната общност в работната група да бъдат включени:

            - Д-р Любомир Живков, Председател на Българска психиатрична асоциация, Управител на “Областен диспансер за психични заболявания със стационар – София град” ЕООД, гр. София, ул. Екзарх Йосиф № 59;

            - Д-р Лорис Сайян, Управител на “Областен диспансер за психични заболявания със стационар – Бургас ЕООД, гр. Бургас, комплекс Лазур, парк Езеро;

            - Д-р Теменужка Матева, Управител на “Областен диспансер за психични заболявания със стационар – Русе” ЕООД , гр. Русе, бул. Тутракан № 20.

            В представителството на МЗ считаме за важно включването на националния консултант по психиатрия – Доц. Д-р Тома Томов.

                                                           С уважение:

                                                           /Д-р Л. Живков, председател на БПА/