Наредба СПЕ на ВСС  

София, 14 юли 2004 г.

ДО

Г-Н А. СТАНКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

Т   У   К

Уважаеми Г-н Министър,

 На свое заседание на 10 юли 2004 г. Националният съвет на Българската психиатрична асоциация обсъди подробно Наредба № 1 на ВСС от 5 май 2004 г. за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица.

 Упълномощен съм да Ви представя Становище на НС на БПА. В него са коментирани сегашните условия на извършване на психиатрично-експертната дейност, съществените и слабите й страни, възнаграждението на експертите, както и Наредба № 1 на ВСС от 5 май, които засягат професионалната гилдия.

 С уважение:

 Доц. д-р Вл. Велинов, дм

Председател на БПА

С Т А Н О В И Щ Е

На Националния Съвет на Българската психиатрична асоциация

ОТНОСНО: съдебно-психиатричната експертна дейност

 На свое заседание на 10 юли 2004 г. Националният съвет на БПА обсъди съдебно-психиатричната експертна дейност и прие следните оценки:

 Лекарите-психиатри придобиват компетентност в областта на СПЕ само в един тримесечен обучителен модул по време на специализацията си по психиатрия.

С придобиването на специалност по психиатрия получават правото да извършват самостоятелни съдебно-психиатрични експертизи. По-нататъшното им усъвършенстване като експерти е предоставено само на тяхната лична инициатива.

При кредитирането в продължаващото обучение не се изисква специализирана подготовка в експертната област. Така компетентността на съдебните експерти психиатри остава несигурна.

 Наред с това част от психиатрите имат амбицията да се квалифицират в областта на СПЕ в тематични курсове в следдипломното обучение или чрез придобиване на профилна специалност по съдебна психиатрия след двегодишно системно обучение по нарочна програма (съгласно Наредба № 31 от 28.07.2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 64 от 20.07.2001 г., изм. и доп., бр. 93 от 21.10.2003 г.). Броят на психиатрите с по-системна подготовка в областта на съдебната експертиза обаче не надхвърля 20% от всички психиатри, които имат право да извършват СПЕ, а специалистите по съдебна психиатрия в момента са само пет за цялата страна.

 Така се оформят три групи експерти – дипломирани съдебни психиатри, психиатри със специализирана компетентност в областта на СПЕ и психиатри, които извършват СПЕ на фона на основната си специалност по психиатрия.

 Последният документ, който третира съдебната експертиза е Наредба № 1 на ВСС от 5 май 2004 г. за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица (ДВ бр. 51/2004 г.).

НС на БПА обсъди някои конкретни текстове.

 В чл. 4 ал. (1) са заложени два критерия за определянето на възнаграждението на вещите лица.

Качественият критерий е фиксиран в т. 1, съобразно сложността и спецификата на поставените задачи и в т. 2, съобразно компетентността и степента на квалификация на вещото лице. Количественият е уточнен в останалите точки на ал. (1) и в ал. (2).

 Възнаграждението на вещите лица е определено в чл. 13 и чл. 14.

Справката-декларация дава възможност за прецизно отчитане на положения труд.

Фиксираният в чл. 13 минимум от 30 лв. е много полезен, т.к. в БПА психиатри-експерти са споделяли огорчението си от хонорари от 10 или 15 лв.

 В чл. 14 ал. (1) Наредбата определя часов хонорар от 3 лв.

НС на БПА намира тази сума като дълбоко неадекватна на естеството на експертната работа, която е много по-отговорна в сравнение с обичайната диагностично-лечебна дейност.

Часова ставка от 3 лв. е равнозначна на рутинното трудово възнаграждение. За сравнение е уместно да се добави, че един консултативен час в условията на частна практика се хонорува от 25 до 40 лв., а в заведенията, работещи по договор с НЗОК един преглед се заплаща между 4.35 (повторен) и 8.70 лв. (първичен), като в един час лекарят може да направи три или повече прегледа.

 Освен това при определяне на хонорара се предвижда възможност за увеличаването му до 100% за експертизи, извършени от високо квалифицирани вещи лица. Както бе упоменато, квалификацията на вещите лица е на три нива и различията между нивата са значителни.

 НС на БПА намира за уместно в Наредба № 1 на ВСС от 5 май 2004 г. за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица да бъдат направени някои промени:

 В чл. 14 ал. (1) минималното възнаграждение за действително отработен час да се повиши от 3 на 8 лв., както се хонорува първичен преглед от НЗОК.

В чл. 15 ал. (1) да се предвиди възможност увеличаване на заплащането на експертите в зависимост от квалификацията им – минимално заплащане за експертите без доказана допълнителна квалификация, увеличение със 100 % за експертите с доказана профилна квалификация (сертификати за проведени обучителни модули) и увеличение с 300% за специалисти с диплома по съдебна психиатрия.

 НС на БПА намира за уместно да бъдат направени допълнителни тълкувания относно Наредба № 1, особено на правилата за формиране на възнагражденията, относно възнаграждението фиксирано в чл. 7 ал. (4), както и на чл. 10 ал. (2) за неизплащане на възнаграждение.

 Наредбата се нуждае от допълнения. Не са предвидени изрични текстове за възнаграждения за СПЕ, извършвани по реда на ЗНЗ. Само в някои съдебни райони прокуратурата изплаща такива възнаграждения. И тук е уместно да се предвиди тристепенно хоноруване съобразно компетентността на експертите.

 В Наредбата не са предвидени текстове за възнаграждения за защита на експертно заключение пред съд. В тази фаза експертната работа е най-трудна, предвид необходимостта от представяне на обяснения незабавно, без предварителен анализ. И тук е уместно да се обмисли тристепенно хоноруване съобразно компетентността на експертите.

 Председател на БПА:

 Доц. д-р Вл. Велинов, дм

БРОЙ 51/2004 г.                                   ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК                                                    СТР. 57

ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

НАРЕДБА № 1 от 5 май 2004 г.

за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица

Глава п ъ р в а

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за определяне на възнагражденията на вещи лица, назначени от органите на съдебната власт по експертизи по граждански, административни, търговски, фирмени, следствени, на­казателни дела и по дела по несъстоятелност.

Чл. 2. Тази наредба се прилага и за експер­тизи, назначени от органите на предварител­ното производство и по изпълнителни дела.

Глава втора

УСЛОВИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГ­РАЖДЕНИЯТА

Чл. 3. Определянето на възнагражденията по отделните видове експертизи се извършва по реда на глава четвърта от тази наредба.

Чл. 4. (1) При определяне на възнагражде­нията органът, възложил експертизата, съоб­разява и преценява:

1. сложността и спецификата на поставени­те задачи;

2. компетентността и степента на квалифи­кация на вещото лице;

3. времето, необходимо за извършване на експертизата;     

4. обема на извършената работа;

5. необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консу­мативи, използвани пособия, съоръжения и други;

6. други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в това число срочност на изпълнението, работа в по­чивни дни и национални празници.

(2) Обстоятелствата по т. 3, 4, 5 и 6 се установяват от вещото лице със справка-декларация, съгласно приложението.

Чл. 5. Пътните, дневните и квартирните пари, изразходвани от вещото лице за изготвя­не на експертизата, не влизат в размера на въз­награждението и се определят съгласно Наред­бата за служебните командировки в страната (обн., ДВ, бр.11 от 1987 г.; изм., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г. и бр. 40 от 1999 г.), доколкото тази наредба не съдържа правила, които й противоречат.

Чл. 6. Разпоредбата на чл. 4, т. 5 не се прила­га в случаите, в които експертизата е извърше­на от вещо лице, което е държавен служител или работи по трудов договор в специализиран орган или институт в системата на Министер­ството на вътрешните работи и Министерство­то на правосъдието. В тези случаи възнаграж­дението се определя еднократно.

Глава трета

РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖ­ДЕНИЯТА

Чл. 7. (1) Когато експертизата е назначе­на по искане на страни, които не са освобо­дени от заплащане на разноски, възнаграж­дението се определя предварително, с първо­начален депозит, който се внася по сметката на органа.      

(2) По дела, по които страните са освободени от разноски, се определя първоначално въз­награждение в размер предвидения минимум по чл.13.

(3) Първоначално възнаграждение в мини­малния му размер може да се определи и в случаите по ал. 1, по преценка на органа, възло­жил експертизата.

(4) Възнаграждение се определя и за устно допълнение към експертизата.

Чл. 8. (1) Изготвената експертиза се представя заедно със справка-декларация по чл. 4, ал. 2, към която се прилагат документи за из­вършените разходи.

(2) Ако прецени, че са налице основания да увеличи първоначално определеното възнаграждение, органът, възложил експертизата, определя окончателно възнаграждение при условията на глава втора.

(3) Ако вещото лице не представи справка-декларация или ако органът, възложил експер­тизата, прецени, че няма основание да увеличи възнаграждението, то остава в първоначално определения му размер.

Чл. 9.(1)Пътните, дневните и квартирните пари, свързани с изготвяне на експертизата, се декларират отделно в справка-декларация по чл. 4, ал. 2, към която се представят оправда­телни документи.

(2) Не се признават за разходи:

1.пътни за самолет;

2.пътни над 20 лева в една посока без пред­ставяне на билет;

3. квартирни пари над 35 лв. за една нощувка.

Чл. 10.(1) Възнаграждението на вещото лице се заплаща от органа, назначил експертизата, от внесения депозит, съответно от сумите по бюджетната сметка.

(2) Първоначалното възнаграждение на ве­щото лице не се изплаща, ако органът, възло­жил експертизата, не приеме заключението.

Чл. 11. (1) Пътните, дневните и квартирните пари, свързани с изготвяне на експертизата, се . заплащат заедно с определеното възнагражде­ние от внесения депозит, съответно от сумите по бюджетната сметка.

(2) Пътни, дневни и квартирни пари се за­плащат и за всяко явяване на вещото лице пред органа, назначил експертизата.

(3) Ако вещото лице не представи докумен­ти за пътни и квартирни, те се заплащат по пре­ценка на органа, назначил експертизата, при условията на чл. 5 и 9.

Чл. 12. Висшият съдебен съвет осъщест­вява контрол за изразходваните средства по чл. 10 и 11.

Г л а в а ч е т в ъ р т а

РАЗМЕР НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА

Чл. 13. (1) За отделните видове експертизи се заплаща минимално възнаграждение, както следва:

№        Вид експертиза

1. Съдебномедицински, в.т.ч. съдебно-психиатрични,

съдебно-психологически и др. 30

2. Съдебно-технически                       30

3. Автотехнически и транспортни         30

4. Криминалистични, в.т.ч. графологични, балистични и др. 30

5. Съдебно-счетоводни и финансово-: икономически  30

6. Оценка на недвижими имоти и предприятия  30

7. Оценка на движими вещи и услуги   25

8. Други експертизи, непосочени от № 1 до № 7   30

(2) Когато експертизата е изготвена от по­вече от едно вещо лице, възнаграждението по ал. 1 се заплаща на всяко едно от тях.

Чл. 14. (1) За всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3 лв.

(2) Броят на часовете се установява от справка-декларация по чл. 4, ал. 2.

Чл. 15. (1) За особено сложни и специфични експертизи, извършени от висококвалифицира­ни вещи лица, възнаграждението по чл. 13, ал. 1 може да бъде увеличено до 100 %.

(2) За експертизи, извършени по нареждане на органите по чл. 1 в почивни дни и национал­ни празници, възнаграждението по чл. 13, ал. 1 се увеличава съответно със 75 % и 100 %.

Чл. 16. Извършените необходими разходи за изготвяне на експертизата се заплащат съглас­но справка-декларация по чл. 4, ал. 2.

Чл. 17. (1) Окончателният размер на въз­награждение се определя съгласно чл. 13, ал. 1 и чл.15.

(2) Когато експертизата е изготвена от по­вече от едно вещо лице, се прилага разпоредба­та на чл. 13, ал. 2.

(3) Ако първоначално определеното възнаг­раждение е по-високо, се заплаща окончателно определеното.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) „Вещо лице" по смисъла на тази на­редба е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 200б или спе­циалист по чл. 200в от Закона за съдебната власт.

(2) „Вещо лице" е и специалист със специал­ни знания и умения, което в други нормативни актове е наречено „експерт".

§ 2. „Необходими разходи" по смисъла на тази наредба са използвани материали, консу­мативи, съоръжения и други, без които експер­тизата не може да бъде изготвена.

§ 3. „Действително отработен час" по сми­съла на тази наредба е времето за извършване на: оглед на обекти, измерване, преглеждане на документи, справки в архиви, участие в назна­чени процесуални действия, експерименти, из­следвания, анализи и други, необходими за изготвяне на експертизата.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4. Тази наредба се издава на основание чл. 200л, ал. 2 от Закона за съдебната власт и влиза в сила от датата па обнародването й.

§ 5. За определените възнаграждения по от­делните видове експертизи, приети до влизане­то в сила на тази наредба, се прилагат досегаш­ните правила.

Председателстващ ВСС: Ан. Станков

Приложение към чл.4, ал.2

СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ

по чл. 4, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица

от.............................................................................................. ЕГН ................................

пост. адр. ............................................................

тел./факс ..................., моб....................... е-mail: ...................

назначен за вещо лице по ....... № ......../............. г. на .............................. съд

всичко за изплащане ... ......... лв.

по Сметка № .................................., код......................................

банка ............................ клон...........

или от депозитната или бюджетната сметка на ................................. съд.

Известна мие наказателната отговорност по чл. 313 НК.

гр. ......................

дата: ..........................                        Вещо лице:

Приложение:

32675